Хидроизолация на тераса - кога и защо се налага

Защо се наложи да хидроизолирам терасата на своя дом?

Да си собственик на къща е нещо невероятно. Имаш свое собствено място, в което можеш да се разполагаш свободно и да правиш всичко, което ти хрумне. Не става въпрос само за по-голямата жилищна площ. Красотата се състои в това, че нямаш досадни съседи, с които трябва да се съобразяваш. Къщата е нещо прекрасно, но и нещо доста трудно и скъпо за поддържане. Къщата ти дава свобода, но и изисква да си я заслужиш по най-трудния начин.

Аз съм собственик на двуетажна къща, която е напълно достатъчна за моето четиричленно семейство. Това, което най-много обичам в нея е терасата на втория етаж, от която се разкрива приказна гледка към планината. На тази тераса обичам да излизам през всеки сезон, защото там се зареждам с положителната енергия от природата. На нея, аз и моето семейство обичаме да излизаме през топлите дни от годината и смея да се похваля, че на нея много наши приятели са прекарали най-приятните моменти в живота си.

Проблемът с терасата възникна, когато непосредствено под нея – в трапезарията на първия етаж и по точно на тавана на трапезарията се появи огромно влажно петно. Няма да навлизам в подробности, колко скъп ремонт направихме на това помещение само преди 2 години, но ще споделя, че таванът глътна една не малка сума и беше нещо, с което лично аз се гордеех.

Петното подсказваше, че терасата задържа вода, която се просмуква през бетонната плоча и макар че бях забелязал ронещият се цимент, не мислех, че положението е толкова лошо. На приятелски начала с няколко майсторити приятели се опитахме да замажем положението (буквално)с някаква смес от цимент, лепила и други добавки, но обилните дъждове в началото на лятото дадоха да се разбере, че всъщност нищо не сме направили и ще трябва да се търси професионална помощ.

В търсене на подходящ майстор – една незабравима одисея

За сведение ще споделя, че прекрасният ни дом се намира в полите на Витоша, в едно малко и тихо селце в околностите на София. Това означава, че в близост има много добри строителни фирми, но също така означава, че тези фирми изобщо не работят евтино. Въпреки доста високите цени, обаче се оказа, че болшинството ‘’професионалисти’’ не предлагат никакво качество, а само ми губят ценно време и средства, предлагайки това, което аз и моите приятели се опитвахме да направим.

Решението на проблема беше открито, когато препатил приятел ме насочи към правилния сектор – фирмите за ремонт на покриви. Досега бях търсил зидаро-мазачи, плочкаджии и тем подобни, а се оказа, че ми трябва качествена и надеждна хидроизолация на терасата, за да реша веднъж завинаги проблема с теча в трапезарията и за да мога да ремонтирам тавана, за да не се налага да гледам грозното петно и да усещам миризмата на мухъл. А, да... и скъпата мазилка започна да пада на доста големи парчета, което беше не просто досадно, но и опасно.

Насочвайки се към фирма за ремонт на покриви се наложи да отсея доста от бригадите, предлагащи услугите си в интернет. Накрая се спрях на утвърдено име, за което имаше доста положителни отзиви не само в мрежата, но и сред мои познати, както се оказа впоследствие. Фирмата, която избрах ме грабна с това, че е работила не само за частни клиенти, но също така е извършила ремонтите на много от големите обществени сгради в столицата. Свързах се с тях, уговорихме дата и така започна процедурата по хидроизолирането на любимата семейна тераса.

През какви етапи премина хидроизолирането на терасата?

След доста чакане, тъй като бригадата се оказа много търсена, хора от екипа най-после пристигнаха в дома ни, за да направят оглед на място. Те потвърдиха това, което вече знаех, а именно, че терасата е в много лошо състояние, защото при строежа на къщата строителите не са сметнали за необходимо да направят влагозащита на тази открита част от сградата. Гол бетон срещу дъжд, сняг, силно слънце и вятър... Учудващо, че изобщо е издържала толкова години.

Тъй като терасата беше облицована с плочи от гранитогрес, първата стъпка беше тяхното сваляне, за да може да започне възстановяването на основата. За щастие плочките бяха запазени и щяха да се използват отново. След изкъртване и почистване на ронещия се бетон беше направена нова циментова замазка, с която се придаде наклон, какъвто преди това нямаше. Наклонът отвеждаше водата към сифон, свързан към улуците, така че да се избегне нейното задържане, което всъщност повреждаще любимото ни кътче за отдих.

Изравнителната замазка трябваше да стегне за 2-3 дни, след което можеше да започне същинската работа – ходроизолацията на терасата. Върху основата беше нанесен битумен грунд, който служи за по-добро сцепление между бетона и хидроизолационната мушама, която трябваше да се постави. Грундът беше нанесен на два пласта с четки и след като изсъхна се започна същинската операция.

За изолиране на терасата, майсторите ползваха битумна мембрана – двукомпонентна, каквото и да означава това. Полагането на мембраната ставаше с газова горелка, което беше леко непритяно, защото миризмата на разтопена гума се разнасяше из цялата къща. Отново бяха положени два слоя изолация, направи се и топло защита, каквато преди нямаше и два дни по-късно беше направена нова замазка, която беше последният слой, преди облицовката. Замазката беше смес от циментов разтвор и лепила и служеше за защита на битумната мембрана.

Не ползвах бригадата за облицовката на терасата. Старите плочки от гранитогрес налепихме отново с момчетата, тъй като пръснахме доста пари, включително по всички опити да избегнем неизбежното – влагоизолирането. Фугирахме със специална еластична фугираща смес за външни настилки и най-после всичко беше приключило. Терасата отново е любимото ни място дори сега е по-красива и уютна, защото направихме малко допълнителни подобрения. Вече няма влага по тавана в трапезарията и в близките 50 години няма да има – поне така ме увериха хората, които спасиха любимото ни семейно кътче.